Вече не стига да научим децата как се правят грънци
10-годишна стана съавтор на учебник
Проф. дпн Георги Иванов е учител в Тракийски университет - Стара Загора. Специализирал е " Теория на образованието и възпитанието " в СУ " Св. Климент Охридски ". Научните му ползи и изследователската му активност са областите: начална учебна педагогика, методика на техническото и софтуерното образование в детската градина и начален курс, методология и методика на педагогическите проучвания. Той е измежду създателите на учебниците на издателство " Просвета " по " Технологии и предприемачество " за 1. и 2. клас.
- Проф. Иванов, на каква философия залагат учебниците Ви?
- На личностно насочения метод. За него е особено, че той е антитеза на досегашния заповеднически метод.
Императивният метод дава отражение върху инженерната и знаниевата парадигма. Какво е особено за тях? Заучаване на образователното наличие, при което няма значение дали децата го схващат или не. Въпросът е да го запомнят и да могат да го възпроизведат. Но това е доста ниско познавателно ниво.
Личностно насоченият метод се основава на таксономията на Блум. Това е способ за оценка на ефективността на образованието. Той създава подчиненост, в която по високите равнища на мислене включват всички познавателни умения от по-долните. Така разделя и образователното наличие на познавателни нива. Първото е най-ниското - възпроизвеждане. Второто е схващане, третото - приложение. Тоест това, което детето учи, да може да го ползва в живота. По-високите нива - на разбор, синтез и оценка, до този миг не са били заложени в нашата работа. Сега ние ги включваме. Затова в нашите учебници наличието е диференцирано по степен на компликация, с цел да могат деца с разнообразни познавателни и на практика благоприятни условия да се оправят. Деца с обучителни проблеми, които изостават с преодоляването на образователното наличие, се оправят отлично. Заложено е и за деца със специфични просветителни потребности да има активност, която да води до задоволство.
- Някога имаше трудово образование, не е ли рано за предприемачество в 1. клас?
- Досега се обръщаше внимание на крайния резултат - направеното произведение. Но това е особено за преди 100 година, когато беше занаятчийското произвеждане. Сега с навлизането на осведомителните технологии се промени обществената среда. И по тази причина за утрешния ден на децата не можем да даваме умения по какъв начин да вършат грънци, а би трябвало да им дадем инструмент, с който да се оправят с провокациите. Такъв инструмент е мисленето. Затова слагаме акцент върху умеенето да мислят, да взимат независимо решения, да извършват активност, да проявят воля, да реализират задачите си, да се самооценяват. И когато резултатът не ги удовлетворява, да трансформират активността, която ще обуслови различен резултат.
Най-вече образователното наличие е насочено към общественото взаимоотношение - умеенето на децата да работят в екип. Като характерности ние сме мощни, само че като умения да се сработим изоставаме. Затова учебникът ни е зависещ на тази философия - диференцирано образователно наличие, с цел да може всяко дете да съумява и да претърпява наслада от триумфа. Радостта от триумфа е най-мотивиращият фактор и за децата, и за възрастните. Искаме учебното заведение да приготвя за същинския живот, не за някакъв нереален. Децата живеят тук и в този момент. Искат да са щастливи тук и в този момент. Да съумяват в този миг.
- Променяте ли детайли от наличието, откакто го " тествате " измежду децата?
- Част от образователното наличие Димитрия Кръшкова, която е рецензент на учебниците, апробира с децата в своето учебно заведение. Това, което ми демонстрираха те, аз не се бях сетил. Тематично са ориентирали част от нещата. Нас не ни интересува хартиената солничка, която са изработили. Тя не е продуктът, към който се стремим. Интересува ни посредством нея какви промени могат да настъпят в личността. Какво може да предизвика. Едно дете пристигна и ми сподели: „ С една моя другарка си направихме и други ”. Тоест децата търсят опция да вземат решение проблемите, само че би трябвало да им се даде начален подтик. Учебникът дава тъкмо този ориентир.
Така децата не схващат, че са в урок. Те ще играят и ще реализират обществено взаимоотношение, което за нас е значимо - да поддържат връзка, да разискват, да вземат решение, да се подчиняват на общото решение. Да реализират резултат, който ги удовлетворява, и да са горди от това. Защото едно дете, което не е задоволено, не е щастливо дете. Ако ще и да участва цялостен час. Нашият способ на преподаване разсънва интензивност - детето да пробва, да прави, да бърка. Ако в никакъв случай не бърка, в никакъв случай няма да се научи.
Проф. дпн Георги Иванов е учител в Тракийски университет - Стара Загора. Специализирал е " Теория на образованието и възпитанието " в СУ " Св. Климент Охридски ". Научните му ползи и изследователската му активност са областите: начална учебна педагогика, методика на техническото и софтуерното образование в детската градина и начален курс, методология и методика на педагогическите проучвания. Той е измежду създателите на учебниците на издателство " Просвета " по " Технологии и предприемачество " за 1. и 2. клас.
- Проф. Иванов, на каква философия залагат учебниците Ви?
- На личностно насочения метод. За него е особено, че той е антитеза на досегашния заповеднически метод.
Императивният метод дава отражение върху инженерната и знаниевата парадигма. Какво е особено за тях? Заучаване на образователното наличие, при което няма значение дали децата го схващат или не. Въпросът е да го запомнят и да могат да го възпроизведат. Но това е доста ниско познавателно ниво.
Личностно насоченият метод се основава на таксономията на Блум. Това е способ за оценка на ефективността на образованието. Той създава подчиненост, в която по високите равнища на мислене включват всички познавателни умения от по-долните. Така разделя и образователното наличие на познавателни нива. Първото е най-ниското - възпроизвеждане. Второто е схващане, третото - приложение. Тоест това, което детето учи, да може да го ползва в живота. По-високите нива - на разбор, синтез и оценка, до този миг не са били заложени в нашата работа. Сега ние ги включваме. Затова в нашите учебници наличието е диференцирано по степен на компликация, с цел да могат деца с разнообразни познавателни и на практика благоприятни условия да се оправят. Деца с обучителни проблеми, които изостават с преодоляването на образователното наличие, се оправят отлично. Заложено е и за деца със специфични просветителни потребности да има активност, която да води до задоволство.
- Някога имаше трудово образование, не е ли рано за предприемачество в 1. клас?
- Досега се обръщаше внимание на крайния резултат - направеното произведение. Но това е особено за преди 100 година, когато беше занаятчийското произвеждане. Сега с навлизането на осведомителните технологии се промени обществената среда. И по тази причина за утрешния ден на децата не можем да даваме умения по какъв начин да вършат грънци, а би трябвало да им дадем инструмент, с който да се оправят с провокациите. Такъв инструмент е мисленето. Затова слагаме акцент върху умеенето да мислят, да взимат независимо решения, да извършват активност, да проявят воля, да реализират задачите си, да се самооценяват. И когато резултатът не ги удовлетворява, да трансформират активността, която ще обуслови различен резултат.
Най-вече образователното наличие е насочено към общественото взаимоотношение - умеенето на децата да работят в екип. Като характерности ние сме мощни, само че като умения да се сработим изоставаме. Затова учебникът ни е зависещ на тази философия - диференцирано образователно наличие, с цел да може всяко дете да съумява и да претърпява наслада от триумфа. Радостта от триумфа е най-мотивиращият фактор и за децата, и за възрастните. Искаме учебното заведение да приготвя за същинския живот, не за някакъв нереален. Децата живеят тук и в този момент. Искат да са щастливи тук и в този момент. Да съумяват в този миг.
- Променяте ли детайли от наличието, откакто го " тествате " измежду децата?
- Част от образователното наличие Димитрия Кръшкова, която е рецензент на учебниците, апробира с децата в своето учебно заведение. Това, което ми демонстрираха те, аз не се бях сетил. Тематично са ориентирали част от нещата. Нас не ни интересува хартиената солничка, която са изработили. Тя не е продуктът, към който се стремим. Интересува ни посредством нея какви промени могат да настъпят в личността. Какво може да предизвика. Едно дете пристигна и ми сподели: „ С една моя другарка си направихме и други ”. Тоест децата търсят опция да вземат решение проблемите, само че би трябвало да им се даде начален подтик. Учебникът дава тъкмо този ориентир.
Така децата не схващат, че са в урок. Те ще играят и ще реализират обществено взаимоотношение, което за нас е значимо - да поддържат връзка, да разискват, да вземат решение, да се подчиняват на общото решение. Да реализират резултат, който ги удовлетворява, и да са горди от това. Защото едно дете, което не е задоволено, не е щастливо дете. Ако ще и да участва цялостен час. Нашият способ на преподаване разсънва интензивност - детето да пробва, да прави, да бърка. Ако в никакъв случай не бърка, в никакъв случай няма да се научи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ